Групата сменя името си на Helloween, и скоро записва две парчета за компилацията “Death Metal” на Noise Records - “Oernst For Life” и “Metal Invaders”.
През 1985 г групата записва мини-албумът Helloween, включващ пет песни. В края на същата година чрез Noise излиза и първият дългосвирещ албум, озаглавен “Walls Of Jericho”. Стилът е скоростен китарен хеви метъл, като вокалите изпълнява Kai Hansen. Следващата година е издадено EP-то “Judas”, но по това време Kai започва да се затруднява от ролята на китарист и вокалист едновременно и бандата започва търсене на нов певец.
Първоначално избират Ralf Scheepers (познат от Tyran Pace), но в крайна сметка се спират на вокалиста на малката немска банда Ill Prophecy - Michael Kiske, превърнал се в легенда днес, заради невероятния си мелодичен и същевременно мощен глас. Бандата бързо записва много песни и възнамерява да издаде двоен албум, но лейбълът Noise не го позволява от търговски съображения. Все пак е издаден “Keeper Of The Seven Keys Part 1” (1987), албум осигурил невероятен успех и донесъл световна популярност на групата. След година излиза и “Keeper Of The Seven Keys Part 2” - един от най-образцовите метъл албуми за всички времена, считан и до днес за шедьовърът на Helloween и оказал огромно влияние върху пауър/мелодичния метъл. “Keeper… 2” постига успех дори в САЩ, където подобна музика не е особено на почит.
През 1988 основателят Kai Hansen напуска Helloween поради музикални разногласия с останалите членове и след известно време основава Gamma Ray. Останалите музиканти от Helloween намират заместник на напусналия китарист в лицето на Roland Grapow (ex- Rampage). С него провеждат турне, записите от което издават в live-албум, наричащ се “Live in the UK” за Европа, “Keepers Live” за Япония и “I Want Out Live” за САЩ.
| Helloween преждевременно прекратяват договора си с Noise Records и подписват с EMI, но Noise запазва правото да издава албумите на групата извън Европа и Япония, което дълго време лишава много американски фенове от възможността да слушат късните творби на Helloween. През 1991 излиза “Pink Bubbles Go Ape”, последван от разочароващият “Chameleon” - най-нескопосаният албум на бандата според мнозина. Започват да се носят слухове за разпадането на Helloween, породени от конфликтите между Michael Kiske и Michael Weikath. Барабанистът Ingo се разболява тежко и всички концерти са отложени. Скоро Kiske е уволнен, а на мястото му Weikath довежда Andi Deris, идващ от групата “Pink Cream 69”. Uli Kusch (ex- Gamma Ray) сяда зад барабаните. Излезлият през 1994 албум “Master Of The Rings” е посрещнат топло от фенове и критика, и е първият албум след втория “Keeper”, в който се усещат някои от старите елементи в звученето на групата. След успеха на “Master Of The Rings” групата издава епичния “Time Of The Oath” (1996), след което Helloween поемат на ново турне и издават двойния “High Live”, включващ концертни изпълнения. По същото време бившият барабанист Ingo Schwichtenberg извършва самоубийство, което много натъжава феновете и членовете на групата. |  |
Roland Grapow издава соло албум, озаглавен “The Four Seasons Of Life”. Andi Deris също записва самостоятелен проект - “Come In From The Rain”, а бившия вокалист Michael Kiske издава албума “Instant Clarity”.
В началото на 1998 г групата издава сборния “The Pumpkin Box”, съдържащ най-доброто от периода 85-94 плюс бонус диск с интервюта. През месец март излиза осмият дългосвирещ албум - “Better Than Raw”, издържан в традиционния за групата спийд/пауър метъл. Музикантите за пореден път се отдават на солови проекти: Roland Grapow издава албума “Kaleidoscope”, Markus Grosskopf - “Shockmachine”, a Uli Kusch - почетния албум “Catch The Rainbow” в чест на легендите Rainbow, включващ изпълнения на най-добрите немски метъл музиканти. Andi Deris и Michael Kiske също издават самостоятелни албуми. През 1999 излиза деветият Helloween, наречен “Metal Jukebox”. В него бандата записва кавъри на класически рок и блус парчета, претворени в характерния за групата стил.
На 30-и октомври (Хелоуин) 2000 г се появява “The Dark Ride” - доста тежък албум и единственият на бандата, в който преобладаващите настроения са мрачни. След издаването му групата поема на турне, което скоро е прекратено поради контузия на Uli. Скоро с Helloween се разделят китаристът Roland Grapow и барабанистът Uli Kusch, на мястото на които съответно идват Sascha Gerstner (ex - Freedom Call) и Mark Cross (ex - Metalium и Kingdom Come). Последният така и не успява да се включи активно в записите на дългоочаквания нов албум, тъй като заболява сериозно. “Rabbit Don’t Come Easy” излиза през март 2003 и ознаменува завръщането на групата към стария весел стил, като барабаните са в изпълнение на легендарния Mickey Dee (Motorhead).
Въпреки трудните периоди в историята си и многото смени на музиканти, Helloween са навярно групата, дала най-много на съвременния европейски пауър/хеви метъл. Именно те утвърдиха бързите технични китари, съчетани с мелодичен вокал, като запазена марка на тази музика, която днес се радва на много почитатели по света.